Професионална гимназия по електротехника

 

Училищна политика срещу агресията

 

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – ВАРНА

 

                                                             Утвърждавам:

                                                                                                   Живка Москова

                                                                                                   Директор на ПГ по електротехника

 

 

 

УЧИЛИЩНА   ПОЛИТИКА

 

ЗА  ПРЕВЕНЦИЯ  НА  АГРЕСИЯТА

 

 

Основни цели:

 

                      1. Прилагане на стратегии за ограничаване на дезадаптивното поведение, включително изключването на всякакви форми на насилие и тормоз.

                      2. Подпомагане процеса на утвърждаване на ценностна система и норми на поведение у учениците, осмисляне на свободното време, превенция на насилието, противообществените прояви и отпадането от училище.

 

 

Основни задачи:

 

                 1.Създаване на чувство за принадлежност към училищната общност, пълноценна социална интеграция и мотивация за продължаване на образованието или успешно реализиране на пазара на труда.

                2. Утвърждаване на позитивно поведение и взаимно уважение.

                3. Планиране на конкретни дейности за работа с ученици, учители и родителска общност.

               4. Ефективно сътрудничество между класните ръководители, УКПППУ, училищния психолог, родителската общност.

               5. Осигуряване на партньорства с външни на училището организации.

               6. Създаване на условия за превенция на всякакви форми на насилие.

 

 

МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

 

А. Разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване и противодействие на тормоза в училище

 

Основни дейности:

 

І. На ниво клас/класна стая:

 

 Организиране на дискусии, решаване на казуси, споделяне на опит в часа на класа

 Групова работа с училищния психолог

 Извеждане на теми от учебното съдържание, свързани с правата на децата, ценностите, социалните роли

 Изработване на правила за поведение и договаряне на процедура , в случай на нарушаване на правилата на ниво клас

 

        ІІ. На ниво училище:

 

 Изграждане на координационен съвет с функции и делегирани отговорности за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза

 Формулиране  на общоучилищни ценности и правила на поведение

 Договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие

 Разработване на предложения за промени в правилника за дейността на училището и обсъждането им с училищната общност

 Прилагане на програми за развитие на личните и социалните умения на учениците

 Подобряване на системата за дежурство, с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоз

 Подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз

 Използване на подхода за работа с връстници

 Повишаване квалификацията на учителите за работа с програмите, реализиране на специализирани тренинги за справяне с критични ситуации

 Разработване на стъпки за привличане на родителите

 Разработване на процедури и механизми за осигуряване на непрекъснато съгласуване на интересите и потребностите на отделните групи, съставляващи училищната общност

 Осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти

 Насочване към основни здравни и социални услуги за децата и семействата

 

 

ІІІ. На ниво общност:

 

 Привличане на родители – специалисти  от областта на помагащите професии / психолози, социални работници, лекари, свещеници/ за реализиране на общи инициативи

 Родители – посредници между училището и други организации и институции, имащи касателство по проблема с тормоза в училище

 Родители, които могат да осигуряват ресурси за изпълнение на училищните дейности

 

 

 

Б. Въвеждане на защитна мрежа – Правила за задълженията на всички служители по темата, включване на родителите, дежурства

 

 

І. Интервенции в ситуации на тормоз:

 

 Ясни процедури при ситуации на тормоз, в интерес на реда, сигурността и имиджа на училището като институция

 Санкции според нивото на тормоз (еднократно дребно нарушение, повторения на нарушенията, сериозно нарушение)

 Ясни сигнали, че тормоз и агресивно поведение не се толерират – възрастните трябва да се намесват и при най-малките сигнали и съмнения за тормоз и да подават сигнал на съответните колеги, органи или служби

 Водене на дневник за вписване на случаи, забележки и мнения, относно поведението на учениците съхраняващ се в кабинета на уч. психолог и протоколиране на всички ситуации на тормоз в папка на достъпно място в учителската стая

 

 

 

II. Прекратяване на ситуация на тормоз:

 

 Задължение е на всеки учител да се намеси в ситуация на тормоз, на която е станал свидетел

 Възрастният не трябва да взима страна, а да се позове на авторитета на училището и да изтъкне правилата и наказанията в подобни случаи

 Изслушването на засегнатите деца (жертва и насилник) се прави поотделно в подходяща конфиденциална обстановка, зачитаща личността на всяка от страните в случая

 

 

1. Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз:

 

 Уведомяване на класния ръководител, директора и родителите;

 Възстановяване на нанесените щети

 Разговор с класния ръководител или психолога относно неприемливото поведение на ученика, поемането на отговорност и личният му избор

 Проследяване на взаимоотношенията му с другите, както и предлагане на психологическа подкрепа от училищният психолог

 

-

2. Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз:

 

 Класният ръководител трябва да проучи всяко съмнение, намек или сигнал за евентуална жертва на тормоз, да изгради доверителна и подкрепяща връзка с детето и ако е необходимо да отнесе случая до заинтересованите страни – директор, психолог, родители, отдел „Закрила на детето” по местоживеене на детето, МВР и др.

 Дискретност и поверителност при разговора с детето, обект на тормоз, за да се запази достойнството и да се създаде доверие

 Никога не се предлага среща между жертва и насилник с цел помиряване, с оглед възможна конфронтация и неблагоприятни последствия

 След ситуация на тормоз е небходимо неколкодневно или по-продължително наблюдение на детето и ако е необходимо – класният ръководител разговаря с него.

 

 

3. Реакции спрямо наблюдателите на ситуацията на тормоз.

 

 Възрастният работи с наблюдателите по време на ситуация, чрез  изтъкване правилата на училището и поощряване защитниците на  човешките ценности и норми

 Сформиране на група за обсъждане на ситуацията на тормоз

 Излизане от ситуацията със силата на убеждението и демонстрация на възможностите на интелекта, а не на физическата сила

 Насърчаване на грижа спрямо тормозеното дете.

 

 

4. Училищна система за насочване към други служби:

 

 Регистър на ситуации на тормоз в кабинета на уч.психолог

 Взаимодействие с отдел”Закрила на детето” по местоживеене и отдела на чиято територия е училището, МВР и др. участници в екипа на координационния механизъм за противодействие на училищния тормоз

 В случай на дете в риск се сигнализира отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”, откъдето назначават социален работник по случая

 

 

4.1  Кога и къде може да бъде подаден сигнал за дете в риск?

 

 Незабавно се уведомява Дирекция „Социално подпомагане”, Държавната Агенция за Закрила на детето или МВР

 Може да бъде подаден сигнал и към национална телефонна линия 116 111 – 24ч в денонощието приема сигнали, консултира, информира и оказва помощ по всички въпроси, свързани с деца. След сигнализиране на този номер, до 1 ч осведомяват необходимите органи, а до 24ч социален работник трябва да провери сигнала

 Необходимо е всички заинтересувани страни да оказват съдействие помежду си и да дават обратна връзка за случващото се, с оглед по-ефективна работа и положителни резултати

 

 

 

 

 

5. Включване на родителите:

 

 Уведомяват се във всички случаи, при които тяхното дете е било участник по някакъв начин в ситуация на тормоз;

 Информиране за последствия, договаряне на варианти, акцентиране върху различни гледни точки по проблема, ако е необходимо насоки за работа с психолог

 

 

 

6. Ресурсна обезпеченост:

 

6.1  Училищното ръководство е задължено да осигури:

 

 Обучение на всеки един от  служителите си във формиране на умения за справяне със ситуации на тормоз и агресивно поведение

 Подкрепяща мрежа от специалисти в училището, които да удържат ситуации на тормоз

 Осигуряване на необходимите материали за обезпечаване информационната дейност  по проекта и др.

 

 

     6.2 Министерство на образованието е задължено да осигури:

 

 Проучване на необходимостта от повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз

 Планирани обучения, свързани с темата за тормоза и училищната агресия;

 Подпомагане на училищните екипи при разработване на програми за грижи за деца в риск и в случаи на насилие чрез Националната мобилна група за психологическа подкрепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                               Утвърждавам!

 Живка Москова

                                                                    Директор на ПГ по електротехника

 

 

 

 

КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ

 

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕХАНИЗМА

ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ

 

 

 

Председател: инж.Елена Рачева – помощник-директор УД

Членове:

1.инж.Мария Гроздева – главен учител

2.Петър Петков – старши учител ОУП

3.Анелия Георгиева – старши учител ОУП

4.Лъчезар Стамов – училищен психолог

5.Светла Кирова – председател на Училищно настоятелство

6. Диана Георгиева  - председател на Ученическия съвет